ОСТАВА помитат с новия си "Океан"

Не знам какво се случи тази година, но ще ви кажа едно - можете да подчертаете 2015 с дебел фулмастер като годината, в която знакови легенди в алтернативната българска музика се завърнаха адски силно. Вече ви разказах за първата си среща на живо с P.I.F. десет години след като като ги слушах за последно из клубовете на Студентски град (не че хората не са свирили през това време, просто аз някак ги пропусках досега).

И ето че тези дни ме застигна новината и за новия албум на друга култова група -  от онези, които все още пишат текстове, правят музика, свирят на едни китари и не вярват, че музикант се "произвежда" в конвейрите на поредното ТВ риалити. Групата е Остава, а излизането на албума им "Океан" ме развълнува дълбоко! Толкова, че поисках да си взема диска - нещо, което, признавам си чистосърдечно, не съм правил от много, много години. Докато се наканя, прелестната ми жена вече го беше купила и ми го връчи, прилежно опакован. И ето ме мен, държа в ръката си легално CD с новия албум на Остава... човече...!!! Върнах се в тийнейджърските си години, когато дългоочакваните нови албуми на любими групи се изслушваха специално, съсредоточено, а не като сега - на път за работа. Пуснах си "Океан" и го изслушах от край до край, излежавайки се в леглото в най-мързеливата събота сутрин, когато небе и земя се бяха слели в един безбрежен облачен океан. После си го пуснах пак, после го слушах в колата - и пак, и пак...

Откриващото едноименно парче не е непознато на феновете, върти се по медиите от година, а миналата Коледа групата пусна и видео към него, в което главен герой е страшно артистичният сладур Свилен Ноев-младши. Песента е безспорният хит в албума, директно се впива в съзнанието ти и остава там. Стопроцентови Остава и заявка за изключително присъствие, което само усилва нетърпението от следващите песни.

"Бесен", ако не се лъжа, е първият сингъл от албума, и излезе още през 2013 г. Да им се чуди човек колко време им трябва, за да затворят формата "първи сингъл - втори сингъл - албум"! Тя е доста по-експериментална, а ритмичните моменти се редуват с тежък и адреналинен припев, съвсем в тон с текста. "Внимание" продължава тази линия, но и много напомня на класическите Остава. "Дали си ти?" започва подвеждащо, сваляйки градуса на напрежението с усещането за бавно парче. Само че изненадващо се появяват симфонични елементи и един енергичен припев, който искаш или не, започваш спонтанно да си припяваш. "Criminal"  и "Rock&Roll Perfume" са много любопитни експерименти с вокали на английски език, страшно мелодични, бързи и заредени с енергия.

В средата на албума групата е решила да заложи на едно много специално парче. "Самолет" е шедьовър! Невероятен текст, невероятна енергия, чиста емоция - за мен лично абсолютният фаворит в този албум.

Бъди само за мен, само за мен, когато

Блести само за мен, само за мен, когато няма вече нищо свято,

Със самолет, самолет ще летим когато

Мислите са пълни със сълзи

А думите изгубват смисъла си

"Един момент" е ми създава усещането за мюзикъл - сложно, много майсторско парче, което оставя рефрена "комбинирай ме със теб" да отеква в съзнанието и след края. Долавям нотки на Manic Street Preachers, докато си припявам. И изведнъж... първите акорди на следващото парче ме карат да наостря уши. Прозвучава гласът на Георги Георгиев (китара и вокали), докато наоколо се разлива една неприкрита тъга, дълбоко усещане за нещо адски, адски добро. "Супермен" е истинско бижу. "Бъни мен, какво се случва тук? / Опитваш се отново да станеш, да се вдигнеш. Фъни мен, изглеждаш уморен..". Очарователно с мрака, който носи и с безнадеждността, с приближаващата опасност.

"Стига" е другото парче с автор на текста Георги Георгиев.  И тук, както в "Супермен", а дори и по-силно, се улавя нещо от българския уейв от края на 80-те. Изведнъж в съзнанието ми изплува "Госпожа Емилия" на група Клас. Разбира се, далечен отглас, но е факт - в албума се прокрадват влияния от пост-пънк епохата и златните й години. 

"Океан" завършва с елегантното парче "Лека нощ" - фин и вдъхновяващ завършек, след последните акорди на който ушите ти продължават да искат още и още. В албума са включени и две бонус парчета - "Работно време", което спокойно би могло да бъде и неразделна част от "Океан", и "Пънкарски дни" - леко безидейна песен, която така и не успя да ме грабне.

След няколко изслушвания, категорично мога да кажа, че Остава са сътворили страхотен, страхотен албум, на който ще се наслаждавам дълго време. Албум, в който на практика няма твърде слаба песен, и в който, освен няколкото истински хита, има и невероятно ценни изненади. Разнообразен, изключително музикален - албум, който ми връща слабата надеждица, че у нас може да съществува и качествена авторска музика насред цялата тази плява. 

А сега чакам с нетърпение новия албум на P.I.F. и се оглеждам за концертни дати и на двете групи (а защо не и на двете заедно). Защото тази музика трябва да се изживява!